Just a Haadworkin' Kinda Gal

Тя е на 28, но се чувства като на 21. Или беше на 21, но се чувства зряла като на 28... Едно обикновено момиче Х, което знае какво иска от живота си и знае, че животът му въобще не е това, което иска. Усмихва се и продължава напред. По пътя си може да те срещне - като близка приятелка или жена, с която си споделил няколко (много?) нощи - но накрая със сигурност те подминава, за да продължи напред.

Uptown girl - She's been living in her uptown world, както пее Били Джоуъл. Същото това момиче Х, за разлика от много мъже, може съвсем спокойно да те погледне в очите и да ти кажа: Ти не можеш да си ми шеф. И това въобще не означава, че няма да те допусне в нейния свят. Тя просто ти заявява директно, че колкото и близко до нея да стоиш, никога няма да можеш да я командваш. Но пък на драго сърце се съгласява да е твой равностоен партньор и да дели успехите заедно с теб. Еманципация.

Работа? Много работа. По цял ден работа. И от време на време - с приятелки. Да, на коктейл (и евентуално бадеми). Дори не й остава време да се нарадва на обзаведения си с вкус апартамент, защото той й се явява втори дом. Офисът и всичките бизнес-места, където провежда срещите си, са първият. Винаги е предизвиквала завистта ти, че човек може да изглежда толкова добре в костюм, нали? А онзи проект, който я изстреля на върха, няма как да й отречеш - справи се страхотно.

Човекът е полигамно животно, казва тя. Хич не й се нрави онова сравнение между хорат и пингвините, които можели да прекарат живота си само с един пингвин и когато той умре, те умирали от мъка по него. Сексът за една нощ й е прекрасен начин да разпусне и да остави гаджето си да си почине. Забравих ли да посмена, че не оставя никога някой друг да й плати сметката? Но пък за сметка на това не се притеснява да те покани да излезете в 2 през нощта. НИкакви скрити помисли - просто на по едно малко. (Дали?)

Това е тя - здравоработещото градско момиче. Срещаш го у доста жени, но невинаги те са истински нейни посестрими. Започва деня с усмивка, завършва го с Мартини и книга в ръка. За да завладее нa следващия ден за пореден път града. Своя град.

Ключове и лубриканти

За какво служат сърдечните ключове? Определено не за да ги даваш на разни хора (това са моменти на слабост, които често биват окачестявани като любов...).
Човешките сърца имат едни такива врати, които много обичат да се отварят и затварят, когато не трябва, а още повече се кефят на вродената си способност да стоят открехнати. Имаш ли си ключ обаче, експортът и импортът биват включени в една регулируема система, което от своя страна цели да опази сърдечния комфорт. Разбира се, може да доведе и до обратното.
Малките момиченца (малки е условно казано) например много често вадят дубликат на сърдечния си ключ и го връчват на Мъжа, направил ги жени. Сещам се за един случай, в който към залеза на тяхната връзка Тя питала : „Е, свършва ли?”, а Той все отговарял : „А, ми както искаш, на мен не ми пречи да се виждаме понякога, даже е готино” – но, и през ум не му минавало да си бръкне в джоба и да й върне ключа. И останалите след него влизали и излизали (не в сърцето й), без да се налага да отключват каквото и да е било. И въпреки че анатомично погледно дейстието се развивало малко по-надолу от туптящото нещо, то било огранът, който се изпразвал.
Мнозинството от мъжете пък често залитат на варианта „Един път (недай си боже цели два) съм давал ключове и ме нараниха. Край, ей сега ще се зазидам здраво с тухли четворки...тройки, а може и единци, ма всяка за по месец най-много”. И го правят – с голяма упоритост.
А просто може да смениш бравата. На пръв поглед козметична, но, реално погледнато, основна вътрешна реконснструкция. Ако не можеш сам да си я извършиш, чакаш си майстора. На него ще му платиш – и преди и след. Важното е да има качествено извършена услуга. В противен случай вратата ще остане открехната, това ще доведе до течение, то от своя страна до простуда. И може за затрепериш.
Твърде е възможно новата ти брава да има сериозна нужда от смазка. Вариантите са два – или си я набавяш (лубрикнати колкото си искаш и каквито си пожелаеш) или я чакаш от самосебе си да се раздвижи.

Когато шефът плаща за секса ти: преди или след

Всъщност, говорим си за секс на работното място. Пичът от съседната стая е толкова секси, а пък HR-ката направо си плаче за един бърз в обедната. Изглежда горе-долу лесно - на зрели хора не им трябват особено много намеци, ако са сингъл. А ако изневярата не е проблем, пак може да се направи нещо по въпроса.

Сега да минем малко по-назад в отношенията - преди да се стигне до встъпването в тайнството на секса, преди още да пламне искрата. Или малко след като е пламнала. Въпросът е Преди или след? Или по-скоро, кое е по-грешно - да пожелаеш колега или да отидеш да работиш при някого, когото харесваш. Ха сега, де. И двете неща имат "глупава" част, и двете неща имат своите рискове след края на връзката. Ама кой му мисли, когато епинефринът напира заедно с останалите хормони...

Сценарий едно: работите от известно време заедно, напоследък припламват искри. Дали обаче си струва рискът да влошите обстановката и да изнервите всеки следващ контакт на работното място. Един-два пъти и толкова. Май почнахте да си омръзвате - виждането по цял ден се отразява не много добре. Ако пламне силна любов - страхотно. Само да не свърши по някое време, че в повечето случаи се налага някой да си сменя работата - враждебните след-купидоновски стрели не понасят добре на колегите.

Сценарий две (изглеждащ по-безумен на пръв поглед, но определено по-авантюистичен): толкова време не можеш да й устоиш, че научаваш всичко за нея. Страхотно, в работата й се открива свободна позиция за консултант-продажби, точно по твоята специалност. Интервюто минава лесно и само седмица по-късно работите рамо до рамо. Нещо обаче не се получава - тя не ти обръща внимание, а чак сега разбираш, че е хвърлила око на маркетинговия специалист. Малко по малко нещата започват да се получават. И тогава отново преминаваме към сценарий 1. Има обаче друго възможно развитие - тя започва постепенно да те отблъсква, новото работно място се превръща в истински ад и всъщност напускането на старата работа се оказва най-голямата грешка в живота ти.

Равносметката: сексът на работното място е кофти работа. Разбива животи. Не си го позволявайте повече от веднъж седмично.

Колко дълго е дългото чакане

Когато срещнеш мъжа на живота си, а той в момента не е никак свободен, е някак кофти. Ако жената на сърцето ти пък очевидно не иска да има връзка в момента, дори да не е лично, пак не е особено хубаво. Какво правим тогава? Ами чакаме. Чакаме и чакаме. Но струва ли си да чакаме дълго? И колко дълго е дългото чакане.

Хората са социални животни. И полигамно-моногамни. Как се получава тази странна комбинация между моно и поли, никой досега не е успял да обясни. Точно заради това обаче се получават едни разминавания между индивидите. И това беше последното изречение, в което говоря за чувствата на хората като за научен факт.

В някои случаи се налага да чакаш. Чакаш за тоалетната, чакаш да се освободи място в синята зона, за да си платиш прескъпо за паркинга, чакаш и асансьорът да се отърве от ужасната кучешка миризма, след като съседът ти току-що е извел престарялото си коли. Чакаш и онази сладурана, за която искрено вярваш, че си роден, да погледне вдясно от себе си и да остави най-накрая онзи псевдопичага, който така или иначе се държи с нея като с парцал. Или боклук. Зависи от гледната точка или пола на човека, който дава квалификацията. Но ти си решил да чакаш. И чакаш.

Обаче чакането може да е наистина дълго и мъчително. Дори тя да знае, че ти я... чакаш, може да е решила, че трябва да изчака малко, за да бъде наясно с това, дали е готова да бъде с теб. Тук вече си говорим за сериозни неща - голямо мислене за голямата любов. И както е тръгнало, накрая можете да се съберете. На около 40, примерно. Тя с едно дете, неомъжвана досега. Ти с трети брак. Симпатична работа. Важното е любов да има.

И ако профанизираме малко и слезем на чисто физическото ниво, май отиваме до "първия път". А там какво чакане пада само. Айде, бе, мило, виж другите откога. Не искам, мило, ти си още на 14, а аз не се чувствам готов. Ама вече сме 3 месеца заедно. То това няма значение - няма къде, няма кога. Ще чакаш. Ей това чакане вече е равно на садизъм. Да чакаш 3 месеца за секс с гаджето си в тази възраст... Това не е просто дълго чакане. Това е цяла вечност.

Ти си чакаш, чакаш. И накрая отиваш и се отдаваш на първия срещнат. One-night-stand, а? Готино. Ама дали си струва? Веднъж е: "Тая рускиня се чука страшно, мамка му, и е тук още 2 седмици. Ама кой знае с колко е спала досега. Да си върви, няма да й вземам телефона." Другият път "Добре, де, напих се. Ама от целия клуб баш с този изрод ли трябваше да си легна". Или пък: "Ебаси, тръгна си без да каже дори чао!". Май не е баш оферта, както биха казали резидентите по чалгаклубовете на лов за "разкрепостени" ученички. И именно затова сексът за една нощ си има предимства.

Не е ли той обаче просто заместител на голямата любов. Едно златно изчукване, забиващо пирон в ковчега на Златната сватба. Заместител на мацката с дълбоките очи. Заместител на пича със златната коса. Плод на дългото чакане и негов измамен роб. Така че... приятно чакане.

Ко й туй?

При нас е така - всеки говори за онова, от което не разбира. И именно затова е най-интересно.

Затова тук ще говоря за предплатения секс и за селото. Предплатен секс, защото дори да спиш с гаджето си, трябва да си платиш - да хапнете първо, да идете на театър/клубче и накрая - за презервативите, че спешната контрацепция е скъпа. Селото? Ами да, я се огледайте - всеки град у нас е просто голямо населено място, пълно с хора от село.

След малко ставам на 22 и спокойно мога да кажа, че, заради крехката си възраст, нищо не разбирам от любов, секс и истински връзки. Пазя се за жена си, както казваше един приятел на всяко момиче, с което спеше. И ще ви пиша за онези "лоши" работи горе.

Така че, може просто да ми викате Карчо Сестрахайд.